... и тия, дето по-богати са, 
от мене по-щастливи ли са, всъщност? – 
дали в дъбрави с пролетна роса 
понякога във своя сън се връщат, 
играят ли със своите деца 
във есенния парк на челик-сопа, 
или си мътят златните яйца – 
токачки, насадени от Европа, 
във шепата на просяка дали

ще пуснат нявга пукнато петаче, 
а мамицата наша я боли! – 
и цяла нощ връз пенсийката плаче, 
народът е щастлив като врабче, 
кълве си и трохичките от скута, 
лъжата кой от корена сече? – 
нас за носа ни водят парвенюта, 
и в тая суматоха от лъжци, 
на някого за нас дали му пука?...

Поръчайте надгробните венци! –
България умира на боклука. 

ще дойде ден, мътната вода ще се отече и всичко ще си дойде на мястото....

стих-болка, Валери, но докато има такива, които болката ги мъчи, дотогава има и надежда....

време е да ти кажа, че си велик, но ти си го знаеш

време е да ти кажа, че си велик, но ти си го знаеш

Ха дано, ама надали...
Чу

Дано са повече. Ама, като гледам, май, не са.
Благодаря.
Чу

Мдааа... чувал съм го! :-))))))))))
Чу

Това заради глухарчетата в блога ли го повтаряш? :-))))))))))
Чу

Социалната ти поезия също е силна и тежка. :)

Навън вали сняг-седма пейка пак ще е самотна без теб.Когато ходиш там пишеш радостни неща. :))

Крайно Великолепен във всякакъв аспект,не само в поетичен! :-о :)))))))

Чичовото, твоята изтръгната от сърцето творба ме накара да споделя една мисъл, която натрапчиво ме гризе тези дни. Парламентът оживя в мараня от обещания. Дали ще се сбъднат част от тях, ще проличи, мисля, ако тия в него съумеят да запазят добрия тон помежду си. Започнат ли да се дрънкат за щяло и нещяло от самото начало, ще се окажеш прав, че трябва или да поръчваме надгробните венци, или поне да започнем да сплитаме върбовите пръчки за скелет на венците. В тази мразовита пролет цветята са още скъпи. Нямаме толкова пари да поръчваме отсега венците. Нека цъфнат люлаците, тогава. И знаеш ли кой би могъл да отложи погребението? Ще се изненадаш. Журналистиката, която иначе мре да налива масло в огъня, вместо да изтегля ушите на тия в Парламента, които рушат авторитета му и съсипват бъдещето на България.
Няма да се извинявам, че вместо да се възторгвам от поетичната форма на творбата ти, аз подчертавам как съдържанието й изпълнява предназначението си.
П и е р

Знам.
Благодаря, чедо.
Чу

Ще грейне слънчицето и на нашата пейка, вярвай!
Чу

Хе-хех... ще почерпя по една ледена загорка на пейката! :-))))))))))
Чу

Лъскавото "нищонеказване", Чичо Пепи, е патент на празнодумците в Блог.БГ.
Наздраве!
Чу

Убийствено точен си, Валери, мамка му!

Харесвам точно социалниет елемент в твоята поезия, ти не се вайкаш само заради себе си, а страдаш заради всички други.

Да, прав е чичо Пепи - нищонеказването и самооблещването към собствената си натура, така присъща на малките "творци" в блога не носят никаква полза никому.

Благодаря, Фавне.
Чу

Понякога ме хващат "лудите"... да.
Благодаря.
Чу

Чонвек придобива стойност едва в онзи момент, в който започне да се присмива сам на себе си.
А тия копуци и копучки се присмиват на другите.
Да го духат!
Чу