... когато ти нанякъде изчезна 
с букетчето ми пролетни цветя, 
и трети коловоз на гара Мездра 
внезапно подир влака опустя, 
и лудият дойде с акордеона – 
изпя ми трижди „Матушка моя”, 
и дишаше мангалът на перона 
в торбичка с ацетонова боя, 
от скапаните гарови кенефи 
в душата ми започна да вони, 
и гледах как стрелочникът се кефи 
на вестничето с жълти новини, 
и бирата на „Lafka”-та бе топла, 
закучи се и следващият стих, 
а ти в купето сигурно се кротна 
с книжлето, що за тебе съчиних? – 
из небесата – Божии палати, 
бях пътник, спрял на късния ти праг...

Мъжът на Мездра, който те изпрати – 
и дълго маха подир твоя влак.

    

никой още не ти е казвал, че си велик, нали :)

Носталгично-комично-оптимистично... Съмняваш се за третата оценка? А кой написа "с книжлето, що за тебе съчиних"? Пожелавам ти още по-често да махаш за сбогом на перона, но всеки път да връчваш по една нова книга за из път...
Ей, чичовото, такива образи си насвяткал нощес, че ми иде да ида на гара Мездра да проверя наистина ли ги има. И какво Слънчице е изгряло в момента! Двамата с него ме развеселихте. Благодаря!
Без подпис... Да не би да имаш сто чичовци!

е, велик си :)

и не само велик - Божествен си :)))))))))))

Дали се събудиха полигоралните, за да прочетат?

Не? И се чудя защо! :-))))))))))))))
Чу

Някой ден, като минаваш през гара Мездра, ще видиш всичко, що събрах на стих тук, Чичо Пепи, не съм излъгал в ни един свой ред.
Благодаря!
Чу

Край, повече не подлежи на обсъждане! :-))))))))))))
Чу

Щом си рекла, тъй е! :-)))))))))
Чу

Травеститката с вълнения клин и с пеликанската гуша е тук от 5 заранта... :-))))))))
Чу

Засега по-лесно ми беше да проверя значението на "ноктюрно", чичовото. Виж какво докопах:
"Съвременникът на Шопен и Лист Шарл Ролина описва как изпълнението на едно ноктюрно от Шопен за малко не скарва двамата гении:

Шопен свиреше рядко. Лист, за разлика от него, свиреше винаги, добре или лошо. Една майска вечер между 11 ч. и полунощ, обществото бе събрано в големия салон. Лист свиреше едно ноктюрно от Шопен и, според обичая си, го украсяваше, примесвайки трилери, тремоло, които не се намираха там. Няколко пъти Шопен бе дал признаци на нетърпение; най-сетне, престанал да се въздържа, се доближи до пианото и каза със своя бавен английски:
- Умолявам те, драги мой, ако ми оказваш честта да изсвириш моя творба, свири, което е написано, или по-добре свири нещо друго. Единствено Шопен може да променя Шопен. - Е, добре, свири го сам! - каза Лист, изправяйки се засегнат. - "Volontiers" (На драго сърце), отвърна Шопен.
В този момент, лампата биде изгасена от една зашеметена нощна пеперуда, изгорила крилете си на нея. Хората искаха да я запалят.
- Не!, провикна се Шопен; напротив, изгасете всички свещи. Лунната светлина ми е достатъчна.
Тогава той свири. Свири цял час. Да ви кажем как, е нещо, което ние не искаме да опитваме. Аудиторията, в екстатично мълчание, едва се осмеляваше да диша, и когато очарованието достигна своя край, всички очи бяха навлажнени от сълзи, особено тези на Лист. Той прегърна Шопен и се провикна:
- Ах, приятелю мой, ти имаше право. Произведенията на гений като теб са свещени; да се изменят е профанно. Ти си истински поет, докато аз съм само един еквилибрист(saltimbanque)." (из презираното от някои келеши Уики)

Засега по-лесно ми беше да проверя значението на "ноктюрно", чичовото. Виж какво докопах:

Благодаря, Чичо Пепи, че припомни на културната аудитория тук този знаменателен случай с двамата Титани!
Пък който разбрал, разбрал.
Светли почивни дни!
Чу

20:11 - rosiela
17:24 - rosiela
16:31 - rosiela
16:17 - vedrina
14:07 - rosiela
12:27 - rosiela
10:47 - emocionalnost
10:08 - loop1
09:37 - rosiela
07:29 - rosiela
06:44 - barin
22.04 22:53 - krassko
22.04 22:44 - joahn
22.04 21:47 - rosiela
22.04 21:12 - yolo39
22.04 18:32 - rosiela
22.04 18:32 - rosiela
22.04 17:15 - apostapostoloff
22.04 16:51 - rosiela
22.04 16:34 - rosiela

Не може да бъде.....