... додето бръмбарче рогато –
чер носорог, към мен върви,
на миг от циганското лято
ще седна в жълтите треви,
тютюн – три щипки, ще изпия
със прегорялата лула,
това се казва икиндия! –
за миг покой при мен дошла,
ще гледам – облачето следва
сюрия облаци безброй –
и нейде си градушка ледна
ще тресне пладнешкия зной,
помъкнал тленното си тяло,
добре го знаеш туй, нали? –
което вчера е боляло,
то утре няма да боли,
и – своя ден отвъд изпратил,
готов съм на такъв облог,
че този свят е кръговратен,
и милостив е Господ Бог! –
не ни е дал да пуснем корен,
ще си изчезнем – яко дим...

Но даже да не се повторим, 
живяхме миг неповторим.

... преди миг си мислех за циганското лято... дори си мислех да напиша...

Поздравления, Валери! - за хубаво наредените Български думи! - Музика!

Ще отбележа, че от дете помня израза - Пие (а не пуши) тютюн/жигари...
А, с бръмбарчето - направо ме и развесели , :-)))

Поздрави!

"Но даже да не се повторим,
живяхме миг неповторим."

Но, драги ми Валери, ти думите намери
този миг да претвориш в безброй картини!
Дори на бръмбарите им не се размина...

По стълбата направо към Луната всяка сутрин обърнати по гръб намирам черни носорогчета по гръб. Бог не знам защо ги е създал тъй беззащитни. Някои все още дирижират със крачета, подавам пръст и ги изправям, но някои от тях са вече сухи - с душичка отлетяла...
Лека нощ, Маестро!
П и е р

Мда... тютюнът се пие. Ама, всъщност, не се знае дали той не "пие" нас! :-)))
Чу

Бръмбарите в главата, Пиер, тях пази, те да са живи! :-))))))))))))
Инак представяш ли си какъв скучен живот би бил без тях?
Чу

Ееей, видя едно шарено гърне и му намери похлупака! Не скучен, нещастен би бил животът без бръмбари в главата! Няма как да попитаме Айнщайн за неговото мнение по въпроса. Но ще се съгласиш, Валери, че обърнатите с краката нагоре мисли-бръмбари трябва да ги изправяме, за да тръгнат и вършат работа. Я виж скарабеите, неуморими. Търкалят ли, търкалят самото съвършенство, малки сферички от... Няма значение от какво. Това е майсторлукът - от нищото да направиш нещо.
Бай-бай, засега.
П и е р
ПС - Впрочем, ти точно това казваш, но в телеграфичен стил, та изпървом не разбрах идеята ти в отговора.

Благодаря, Пиер, и до нови срещи!
Чу