Понеже всички други са си в ред,
а аз натягам сетните си струни,
топя една огромна буца лед
като потеглил айсберг помежду ни.

И с всяка крачка, сторена от мен, 
към вас се приближавам със надежда, 
че този свят единствен – някой ден? – 
ще почне в нас със обич да се вглежда.

И – може би? – ще станем по-добри, 
и може би ще бъдем по-човечни, 
защото, ако всичко е пари, 
изчерпан е и моят беден речник!

За вас боли ме. Тръгна ли на път, 
ще се помоля Богу с тиха кротост – 
дано не пъхне някой тежък прът 
и да не ви препъне колелото.

Светът е прост – събира се в една 
едничка дума, дадена ни свише – 
човекът е дошъл за Светлина, 
и Светлината името му пише.

Много хубаво!

Благодаря, goby3!
Чу

Какво казват гайдите ли? - Казват, че каквото е

ПОДПИСАНО СЪС СВЕТЛИНА

Е... Еверест! - щото е нависоко! Висок връх е стихотворението ти, Валери!
И с добри послания!

Поздрави!
10 от мен! :-)))

Като ти чета коментара, Индирам, вече не съм сигурен дали красотата, или добротата ще спаси света.
Благодаря.
Чу

Разбирам... И, в мой си стил-нрав, ще отговоря (по изключение) -
- Дали... или...
И, двете!...
И трите, Валери!
(Е, имаше вицове за трите, дедо попе)

Понеже, аз (не) съм си в ред, а сама се определям като ИдиотКа... Казах, че стихотворението ми харесва... пропускам, нарочно, да изтъкна... мотивите...
Повтарям, че стихотворението ти е Хубаво!

Поздрави!
Света се е спасявал винаги по ерудиран начин! - Индирам

Ерудиран свят! :-)))
Чу

Докосна ме!

Благодаря за прочита!
Чу