Бяхме бързи, бяхме светли.
Бяхме чисти и добри.
И летяхме с километри
над морета и гори.

Мека туфа мъх над ручей, 
вятър, вейнал вдън гори, 
чудото дори се случи! – 
беше моя до зори.

Аз ли грохнах в изнемога? 
Ти ли с мен се отегчи? 
Клех ти се в любов пред Бога, 
но отвърна ти очи.

Храм градих ти от илюзии.
От разнищени мечти. 
И животът се изхлузи – 
ако не съвсем, почти.

Скитам сам, пиян и ничий, 
в пепелни под мен земи. 
Боже, слез, ако обичаш, 
и душата ми вземи.

 

Чета, чета и мислено си дрънкам на китара. Много свежо, много крехко, много пъргаво ти е стихотворението, Валери. И много кратко, за съжаление.
Без да искам разрешение, между куплетите слагам припев:
"И животът се изхлузи –
ако не съвсем, почти."
Хич не се надявай, че Господ ще те прибере. Той е не само зает с безкрайната Вселена, разширяваща се без негово съгласие, но и знае, че си много полезен тук, на Земята. Затова има още дъъълго да крачиш по нея "сам, пиян и ничий", ако само една обичаш...
С извинение за прогнозата
П и е р

:-))) ... 4-ия глас е от мен

Докато препрочитах (щото ти си сложен, загадка и още много... ), мислех да кажа нещо шеговито, в мой стил... Размислих...

Игриво е стихотворението ти, Валери!
И, прав е Пиер - Бог прави само каквото му харесва! - за тебе е направил каквото е сметнал за добро! - Доброто е дарбата, която е у теб! - с която ни радваш

Поздрави!

Кратко, брат, така ще бъде всичкото оттук нататък. Нищо чудно накрая да пропиша и хайку! :-)))
Благодаря.
Чу

Нека всички бъдем по-добри.
Благодаря.
Чу

Скитам сам, пиян и ничий,
в пепелни под мен земи.
Боже, слез, ако обичаш,
и душата ми вземи.

Неизбежно е, Валюше.
Благодаря.
Чу

Вълнуващи времена : Бяхме бързи, бяхме ...Бяхме.. бяхме ,
а сега сме само живи!

Бъди жив здрав и весел! Поздрав от село!

Мдаааа... бяхме.
Казва ли ти някой дали утре пак няма да бъдем?
Чу