Благодаря ти за поезията, Чу! Необходим си - и още как! Без твоите "кръгчета" пейзажът си е направо раиран :-)

Черпя едно боро с кафето! Може да ти натъпча и една луличка с басма тютюнец, Иличе! :-)))
Чу

Най-лесният коментар е да цитираш стих или два от дадена творба. И аз го правя, но с надеждата, че съм открил златния пирон, който я крепи за стената не като обикновен плакат, а като майсторско свидетелство в махагонова рамка.
"И да забравя всичкото, което
ще ми тежи на полета – отвъд.
Поетът не умира под небето.
В небето почва неговият път."
И баща ми имаше найсторско свидетелство за шивач, висеше на стената, но беше толкова муден, че сам го свали и нейде то се попиля. Захвана се с друга работа. А ти, Валери. хем си майстор, хем си сръчен и плодовит, яхнал не един Пегас, а обяздил цял табун коне - армията от думи, която се подчинява така естествено, сякаш следи кръгчетата дим от лулата на своя пълководец, както оркестрантите не изпускат с периферното си зрение вълшебните ръце на диригента.
Поздрави! И извинявай за многото думи. Дано и аз съм ги строил подобаващо...
П и е р

"Поетът не умира под небето.
В небето почва неговият път."

Закова ме! Поздрави, Капитане!

Ти си Генералисимус из думичките! :-)))
Благодаря, Пиер, сега ще чакам разказа за Стария шивач. Знаеш ли, че и моят баща е чиракувал тоя занаят, странно съвпадение.
Чу

Благодаря, zemela, и лека нова седмица!
Чу

Поетът не умира под небето.
В небето почва неговият път.

Трябва да се научим да ходим и по облаци, Валюше? :-)))
Чу

Njamam dumi!

И аз губя ум и дум, като те зърна! :-)))
Чу

Безумствата из мъжките ми нощи
да ми изтрие в мозъка с парцал.

Ако е само това, Фавне, какъв е смисълът?
Чу