Постинг
22.01.2015 07:07 -
КЪЩА ЗА ПРОДАН
Във крайчеца на мъжкото ми лято
да бъде! – както Господ нареди –
да се завърна в дворчето с мушкато,
което мама лани насади,
да вдъхна дъх на джоджен и огнище,
да поседя под вехтите асми,
да видя дядо – ярето заприщил,
с луличката си блага как дими,
от гюмчето да пийна козе мляко –
на мляко бих живял и до стоте,
да ме нахока тати – ама яко! –
че спрял съм да се вясвам въобще,
смирено влязъл в стаята позната,
да милна пак постелята от лен,
портретите да гледам на стената,
и одърчето, дето съм роден,
да питам дървоядите на пруста
дошъл ли съм, или не съм дошъл? –
мъж, който родна къща е напуснал,
във спомените хълта като вълк.
Кандилцето припалил за молитва,
на колене връз чамовия под,
през дупката на покрива да литна –
там, дето изфиряса моят род.
мъж, който родна къща е напуснал,
във спомените хълта като вълк.
цитирайвъв спомените хълта като вълк.
yotovava написа:
мъж, който родна къща е напуснал,
във спомените хълта като вълк.
във спомените хълта като вълк.
И цял живот вие насън, Валюше.
Знам го от опит.
Чу
Страхотевично стихотворение!
цитирайili4e написа:
Страхотевично стихотворение!
"Страхотевица"! Каква хубава дума само!
Благодаря, Иличе.
Чу
Potresava6to si 4udovi6te.
цитирайselena1 написа:
Potresava6to si 4udovi6te.
Чудовище кротушче! :-)))
Чу
Никой не може да избяга от собствената си памет. Поздрави, Капитане!
цитирай... до болка познато настроение, предадено по неповторим начин. Очакван и все пак изненадващ, дори шокиращ край:
"Кандилцето припалил за молитва,
на колене връз чамовия под,
през дупката на покрива да литна –
там, дето изфиряса моят род."
И ние сме седнали да те поздравяваме за това, че почти всяка сутрин ни натъжаваш.
И все пак, усмихнат ден, Майсторе!
П и е р
цитирай"Кандилцето припалил за молитва,
на колене връз чамовия под,
през дупката на покрива да литна –
там, дето изфиряса моят род."
И ние сме седнали да те поздравяваме за това, че почти всяка сутрин ни натъжаваш.
И все пак, усмихнат ден, Майсторе!
П и е р
zemela написа:
Никой не може да избяга от собствената си памет. Поздрави, Капитане!
Пък и защо да бягаме, zemela?
Ако не "прочетем" своето минало, как ще се събудим утре?
Чу
pvdaskalov написа:
... до болка познато настроение, предадено по неповторим начин. Очакван и все пак изненадващ, дори шокиращ край:
"Кандилцето припалил за молитва,
на колене връз чамовия под,
през дупката на покрива да литна –
там, дето изфиряса моят род."
И ние сме седнали да те поздравяваме за това, че почти всяка сутрин ни натъжаваш.
И все пак, усмихнат ден, Майсторе!
П и е р
"Кандилцето припалил за молитва,
на колене връз чамовия под,
през дупката на покрива да литна –
там, дето изфиряса моят род."
И ние сме седнали да те поздравяваме за това, че почти всяка сутрин ни натъжаваш.
И все пак, усмихнат ден, Майсторе!
П и е р
Благодаря, Пиер!
Наздраве за това високо признание - "Майсторе!" :-)))
Чу
Приседна ми, Кептън.
цитирай"...смирено влязъл в стаята позната,
да милна пак постелята от лен,
портретите да гледам на стената,
и одърчето, дето съм роден, "
***
Прекрасно и вълнуващо!
Поздрави, Поете!
цитирайда милна пак постелята от лен,
портретите да гледам на стената,
и одърчето, дето съм роден, "
***
Прекрасно и вълнуващо!
Поздрави, Поете!
favn56 написа:
Приседна ми, Кептън.
Чаша домашно червено винце, Фавне, и ще ти мине!
Наздраве!
Чу
sande написа:
"...смирено влязъл в стаята позната,
да милна пак постелята от лен,
портретите да гледам на стената,
и одърчето, дето съм роден, "
***
Прекрасно и вълнуващо!
Поздрави, Поете!
да милна пак постелята от лен,
портретите да гледам на стената,
и одърчето, дето съм роден, "
***
Прекрасно и вълнуващо!
Поздрави, Поете!
Благодаря, Санде, че прочете!
Чу
15.
анонимен -
Нашата къща с дворчето се изравни ...
22.01.2015 13:25
22.01.2015 13:25
Нашата къща с дворчето се изравни със земята, само змии и татул.
цитирай... бъркаш толкова на дълбоко, що бе Чу убиваш спомените ми?!?
...........................................................
„мъж, който родна къща е напуснал,
във спомените хълта като вълк.
Кандилцето припалил за молитва,
на колене връз чамовия под,
през дупката на покрива да литна –
там, дето изфиряса моят род.“
Това съм, аз!
цитирай...........................................................
„мъж, който родна къща е напуснал,
във спомените хълта като вълк.
Кандилцето припалил за молитва,
на колене връз чамовия под,
през дупката на покрива да литна –
там, дето изфиряса моят род.“
Това съм, аз!
40skies написа:
Нашата къща с дворчето се изравни със земята, само змии и татул.
E, какво пък... останал ти е споменът, пази си го, Чоски?
Чу
getmans1 написа:
... бъркаш толкова на дълбоко, що бе Чу убиваш спомените ми?!?
...........................................................
„мъж, който родна къща е напуснал,
във спомените хълта като вълк.
Кандилцето припалил за молитва,
на колене връз чамовия под,
през дупката на покрива да литна –
там, дето изфиряса моят род.“
Това съм, аз!
...........................................................
„мъж, който родна къща е напуснал,
във спомените хълта като вълк.
Кандилцето припалил за молитва,
на колене връз чамовия под,
през дупката на покрива да литна –
там, дето изфиряса моят род.“
Това съм, аз!
Май, всички мъкнем през света по едно камъче-споменче от своя дом.
Това съм и аз, getmans1.
Благодаря!
Чу
