Дали в дълбока пещера,
или в светулкова коруба,
съдбата беше с мен добра –
макар понякога и груба,

по-нежна и от хлорофил,
по-тиха от дъждец в дъбрави,
а аз за всичко съм простил,
и всичко лошо съм забравил,

от хляба си – едно парче,
троша го винаги с врабците –
и аз влетях със тях – врабче,
като във черква без капител,

и мъкна в пътното торбе
непоносимата надежда,
че Бог от синьото небе
със обич всекиго наглежда,

и ако няма за един,
какво тогава имат всички? –
не пеят ли в простора син
за всинца ни добрите птички,

нали еднакво ни пече
и слънцето на бавен огън?
Човекът е едно врабче!
Врабче във шепите на Бога.

Ех, врабче :))))))))))))))

Птичък! :-)

Наистина си Чудовище! Бързам да уточня, че според един приятел, това е превъзходната степен на чудо:) Поздрави, Капитане!

По-добре врабче в шепата, отколкото две в храстите! :-)))
Чу

Ами да!
777 :-) за теб!
Чу

Благодаря, zemela! Има и добри Чудовища.
Чу

... което много ми допада и го цитирам:

"... съдбата беше с мен добра –
макар понякога и груба,

по-нежна и от хлорофил,
по-тиха от дъждец в дъбрави..."

Цитирам го без обяснение, за да не разваля магията...

П и е р

Благодаря за добрите очи, с които ми четеш стиховете, Пиер!
Чу

Всички ние сме врабчовци.

Не всички, Фавне, не всички.
Някои са имитация.
Да ти посочвам ли никнейми? :-)))))))))))
Чу

Всъщност, няма да се наложи.
Списъкът е твърде дълъг.
Чу

"...и мъкна в пътното торбе
непоносимата надежда,
че Бог от синьото небе
със обич всекиго наглежда,"

***
Врабчето е мой любим герой. И до сега не преставам да му се радвам и възхищавам.

Така слабо и безпомощно. И толкова силно и устойчиво.

Във всеки от нас живее по едно врабче. Трябва да го пазим. Ако врабчето умре - умрели сме ние.

Поздрави, Поете!

Благодаря, Санде, за топлите думи!
Наздраве на всички момчета в "библиотеката" на Пастух по случай Бабинден! :-)))
Чу

... искам много врабчета пърхащи и шумни под стряхата ми, над градината ми и дори в прахта на улицата ми, тогава са ми най-симпатични малките и вресливи симпатяги.

От последното окапало есенно листо до първите пролетни врабчета са три торби сухоежбина, Гетманс, трябва да си ги мъкнем - и да ги прехвърлим оттатък - по зимните хребети...
Благодаря, че спря тук!
Чу

Нямам обяснение, и слава Богу, за ни един свой написан ред, Sidhaartha, имам само поводи.
Обратното щеше да е твърде досадно.
Благодаря.
Чу

... просто, врабчета сме! :)))

Е, щом тъй е рекъл Бог, нека тъй да бъде - ние, врабчетата!
Чу