Сланата мята тихата си свила.
И дворчето дъхти на див пелин.
Я, колко плод е дюлята роила! –
ще скрия две във маминия скрин.

Колибката на кучето поскърцва.
Тършува косер в старите асми.
И плевникът със покрива разпърцан
полека тъне – сякаш вдън земи.

И сякаш тати пак потяга пруста.
Теслата му в ушите ми кънти.
Но бащината къща тъй е пуста! –
денят е плюл на своите пети.

Хамутите на дядовите кранти
отдавна са изгнили от дъжда.
И вятър от ръждясалите панти
със шкурка стърже пластове ръжда.

За миг ще вляза в бабината стая
с портретите по стария комод,
връз който плю един всевластен паяк
във паметта на цял един народ.

През спуканата турска керемида
видя ме мама – и не ме позна.
Защо дойдох? Не знам. Но ще си ида –
премазан от вековна тишина.

връз който плю един всевластен паяк
във паметта на цял един народ.

През спуканата турска керемида
видя ме мама – и не ме позна.

Поезия 24 карата!!!

Рано си скокнал, Валери, буди тая заспала българска душа.

Аплодисменти, Капитане! Рядко съм попадала на така красиво предадена носталгия!

Благодаря, Валюше!
Чу

Благодаря, Иличе!
Чу

А ти си по-голям ранобудник и от мене, Фавне! :-)))
Благодаря.
Чу

Благодаря, zemela, за добрите очи, с които ми четеш стиховете!
Чу

... та отлагам думите за днешната творба.
Бързам обаче да ти напомня, че наближава 681-ят ти постинг... Да не забравя до идването ми отново тук.
Пожелавам ден без слана. Сладкиши, ако обичаш, може...
П и е р

Не си падам по закуската, Пиер, предпочитам вечерната биричка! :-)))
Лек и топъл ден за теб!
Чу

Покъртително е направо!

Кво си говориш, Чоски, ще взема да пусна една малка обява: "Кърти, дроби и дупки пробива всякакви!" :-)))
Чу

Всяко четиристишие е картина. Шестото е събрало тъгата от разрухата на куп. И аз така бях смазан преди 12 години… Продадох виличката за жълти стотинки. Не че не оценявах труда на своите родители. Не можех нито да издържа на гледката, нито да я попритегна. Сърцето ми се късаше.
Новите стопани я възкресиха. Пак цъфтят цветята на мама, а в обора топуркат яренца и агънца, с каквито баща ми на стари години се разхождаше из къра. Изчезнала е само дядовата диканя с кръпки и опадали кремъци…

П и е р

Натъжих те, приятелю Пиер, а не исках.
Извини ме?
Пази си споменчето, то, макар да боли, грее и топли душата.
Благодаря.
Чу

Прекрасно стихотворение...

Благодаря, Летописецо!
Топла зимна вечер - за теб и твоите любими хора!
Чу

... разплакваш, Чу!

[quъte=getmans1]... разплакваш, Чу![/quote]
Песъчинката в окото иска сълза - да се върне при своите пясъци.
Чу

Благодаря, sidhaarta.
Чу