Къде се дяна белият ми кон?
И Принцовите острови къде са?
Момичето от белия балкон,
което страшно много ми хареса?
Къде е хълмът с пролетни треви?
Нима през него минаха косачи?
И – спънат кон! – денят ми си върви.
Не знам дали върви, или се влачи?
Къде са младостта, копнежът див
по едрите звезди над Фамагуста?
Мен сякаш във гигантски кадаиф! –
съдбата ме опече – и ме схруска.
Изчезнаха в поляните с цветя
момичетата, дето съм ги любил.
И само в тъпи стихчета летя! –
щом легна на проскубания губер.
Как исках да ги помня! – все така.
Навярно друг със стихчета ги глези?
Четат ли след тавата с мусака
и моите възвишени поезии?
Изпил си трите бирички на крак,
не найдох мира, нито топла стряха.
Здравей, живот! – един изпуснат влак,
поетът в мен за сбогом ти помаха!
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Люти зими през миналия век
Благодаря за светлата усмивка, Валюше!
Поздрав от влака към Варна.
Чу
Чул те Бог, Фавне!
Благодаря.
Чу
По здрави!
По здрави!
Благодаря.
Чу
А накъде путуваме? Не зная. И аз това питам.
20.12.2014 11:23
Успешен, слънчев , да ти е Денят!
Успешен, слънчев , да ти е Денят!
Чу
Всички сте ми добре дошли.
Чу
Да ти е весел празникът!
Чу
А накъде путуваме? Не зная. И аз това питам.
Пък и защо ли ни е да знаем :))))))))))))))
Чу
Е, дори и да не дойдат, и в запустелите гари има нещо красиво, нали?
Благодаря ти!
Поздрав от Черно море на Пасифика!
Чу
Светли празници и за теб, Veninski!
Чу
Винаги съм си казвал, че хора, които не знаят как да се "забавляват", нямат място както в, така и в трептежите на въздуха около което и да е било изкуство.
Благодаря ти, distrelets!
Чу