Дали от есента – или от бриза? –
пират, нахлул при мен на абордаж,
понякога изпадам в нервна криза.
И слизам сам на варненския плаж. 

Пред лодките с ръждясали синджири,
обърнали към слънцето дъна,
редят ми сиви гларуси шпалири! –
и сякаш че се готвят за война. 

Кадя лула тютюн на вълнолома –
един, отвъд потеглил, параход.
Или тропосвам – сам, пиян и тромав,
през пясъците своя бавен бод. 

Вървя ги тия деветстотин метра,
пътикам ги – по-смешен от тюлен.
И малко ми остава да се светна! –
че няма този свят да свърши с мен. 

И ще ви дам, преди да си отида,
едно парче от своя звезден плащ –
последното си бисерче от мида,
изхвърлена на варненския плаж.

Искам едно парче от тоя звезден плащ

На теб ще ти отрежа 7 метра от чорлавия залез върху рида! :-)))
Чу

Много е хубаво, Чу. Пожелавам ти хубава Коледа!

Благодаря, Иличе, светли коледни дни и за теб!
Чу

Тия всичките метри ми ги подари :)

Нямаш проблем, Фавне, ще ти ги харижа от все сърце, ведно с 12 дка море пред тях - за вечно ползване! :-)))
Светлина по празниците и за теб!
Чу

Топло, слънчево, живописно, искрено, докосващо.....

Поздрави, Поете!

Наздраве, Санде!
Чу