Букварът на 4udovi6teto :: ТАКСИ ДО ДРУГИЯ ЖИВОТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.12.2010 14:18 - ТАКСИ ДО ДРУГИЯ ЖИВОТ

Автор: deleted-4udovi6teto Категория: Поезия

Прочетен: 11772 Коментари: 36 Гласове:

Последна промяна: 31.12.2010 17:00

Защо да махам с ръка на несъстоялия се живот –
раздрънкано, празно такси на завоя
с изтърбушени седалки, с некъпан, говорещ, мърморещ,
вмирисан на остри тютюни и алпийски кариеси
                                                             мускулест и космат шофьор,
превозвал навярно миг преди мен три чувала със смески,
                                                                     с неогнила оборска тор,
който ме възприема като нищо и никакви,
смачкани пет лева и петдесет и седем стотинки с ДДС-то,
                                                                               с бакшиша,
след което натиска газта и си тръгва –
                    накъде – сам не знае, потъва във градската киша –
                                                                                  по-далече от мен,
                                                                            по-далече от себе си,
                                                                           по-далеч от кошмара,
                                                                                        наречен Човек.

Толкова съм никой, че ако поискам,
мога да изтърва върху първия сняг
празното си портмоне със снимките на децата в преградката,
                                                                                   горчивите си цигари,
                                                                                 дългата си въздишка,
                                                                  кръщелното си свидетелство,
                              онази тъпа хартишка за моя първи родилен вик,
                                                        остриганата си казармена книжка
с грижливо нанесените арести за псувня срещу старшината,
срещу Бога,
Царя,
правителството,
системата,
строя
и новобранците,

мога да си направя едно ескимоско иглу в пряспата,
да се напъхам вътре до пролетта, да си скъсам
                                                     брачното свидетелство с Нефертити,
                разводите си с подмиващите се мадони без младенеца,
                                                 нотариалния акт за изцъкленото небе,
което ми остана на заминаване от разпадащото се битие,
                      ключовете за мазата, в която си крия ракията,
в която се крия с ракията,
в която се крия от самата ракия в ракията
и от дъжд на вятър, омотан от паяжини,
докато топля паяците с дъха си,
мисля за теб.

Ще си мисля за теб.
Вземи ме такъв.
Паяжини висят и в пирамидите на Египет.
Ако бях фараон, щях да подаря на оранжевите метачки
                                                                    букетчето жълти карамфили,
което приготвих, за да ми отключиш вратата –
червените винаги са ми приличали на дамски превръзки,
разпилени от гладните гларуси край казаните за боклук,
                                                                                върху снега.
Мога да ти харижа всичко,
което се мярка пред обърнатите ми навътре очи и уши,
ще стоваря пред ръба на душата ти
камари от слухови, зрителни, халюцинационни случайности,
които улових, докато мисля за теб –
                                                         например:
как си тракат с вкочанени челюсти
десетина лошо облечени, живи трупове на зимната спирка,
притежаващи карти за цялата градска мрежа,
емфиземната кашлица на тютюнджиите,
идещи от усойните, безплодни утроби на подлезите,
случайна мангалска псувня от боклукчийския камион,
издухал през ауспуха найлоните от снощните кремвирши,
вързаните на джувка презервативи под студентските общежития –
сигурна гаранция, че няма да станем Китай,
топла дума, писнало споменче за изваден детски кучешки зъб,
гладния лай на помиярите,
воя на котараците,
                 в изтърбушените мазета приклещили котките на калъп,
гальовно шамарче от мама за строшената ваза,
                                                                            първите пет лева от тати,
                                                 тютюневите мустаци под кривия му нос
с цвят на печени люти чушки, с вкус на тиквени семки и бира,
стоппалката на ченгето, което си гълта шкембето
                                                                           и се чуди дали да ме спре.

Тъпо е, че не изхарчихме заедно петте си пари от младостта,
че не я съкратихме с нейните всеки осем цигари на час,
                                                                         че не си взехме петте пари
от безветрието на идещите след нея парализирани хилядолетия,
                                          преминали в безпросветен и безпаричен бач –
няколко слети полувремена на безкраен и скучен футболен мач,
но затова пък ти подарявам
своите пет минути допълнително игрово време,
                                                                            които си свих
                                                            от несъстоялия се живот с теб,
                                                                  за да ти кажа този тъп стих.

Ако това е кражба,
вземи и усмивката ми, търкулната с половин уста
срещу безжалостното огледало за обратно виждане,
                                                                            върху лъснатото табло,
върху апарата за остойностяване на всеки издъхнал миг,
                                                                                         недоумението ми –
кратко като последно свиждане с някой отвъден роднина,
                                                           последната весела Коледа,
                                                                последната Нова година,
люлееща се като сълза на ръба на душата ми,
която след миг вече няма да бъде моя.

Всичко, което съм, и което виждаш, е едно празно такси на завоя.
Влез и седни.
Ще те откарам до следващия живот.

Колажът е дело на Валентина Йотова - yotovava.

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

НАЙ ЗАГУБЕНИЯТ ДЕН Е ОНЗИ, В КОЙТО НЕ СИ...

Следващ постинг

Предишен постинг

СТИХОВЕ ОТ КАШОНА

ПОРЕДНИЯТ ЧЕРЕП НА ЙОРИК

Коментари

1. yotovava - Качвам се
31.12.2010 14:22

и до следващия след следващия живот.
Поздрав, Чу!
Валя