Моите стихчета, Господи, сигурно са ти омръзнали –
като котета зимни, родени във тъмен балкански кашон,
с неизвестен баща и със майка, убита от последния грохнал икарус –
емфиземно бълбукащ и врящ Кракатау,
който бълва атомни гъби от огън и жупел към тъмното гето на Варна,
още слепички котенца в опикана маза със избити на изток
(дълго нямаше Запад)
прозорци,
с гуреливи и жълти електрически крушки, оплюти
от затоплени и изпарили се върху тях февруарски мухи –
електрика, която съседите най-редовно крадат с треперлива душа
и със потни от нервната бедност и страх клептомански ръце,
съседите – моите еднокочинни свини, пияници, верни приятели,
пръдливите ми съкилийници, които нахлуват в съня ми, в живота ми,
обримчени с лъщящата, бронирана слюнка на паяка
като хванати в мрежите негри в саваните на Серенгети по здрач,
за какво са им моите котила писукащи, пухести,
току-що измъкнати от космическата плацента, котенца,
впили сребърни нокти и дъх и душица
в уюта изкормен на нечий каталясал, бракмясал,
обрасъл със троскот до трафопоста, разкапан москвич
с 6/4 портрета на Сталин и родилния белег на Горбачов,
за какво им е моята толкова късна любов,
стихчета – върволици от пленници в Освиенцим с подути кореми,
азиатски субекти, сукали мляко и вятър
от гордите облаци над Сакар и Кавказ,
слепи котенца – да се гърчат в кашона,
садистично изхвърлен върху пряспата сняг,
цял живот в коридори към другия свят ли живях,
че и моите стихчета като влакове в черни тунели
летяха – далече от моя зазидан живот
с неизменните печки с изгорели котлони, умряло мушкато,
изтърбушен дюшек, зазимения фикус, две стари бюра
в коридора на блока – този Ноев ковчег с натрошени ребра,
който плува в космичния студ, в който, Господи, може и аз да умра,
панелен Джурасик парк за зле платени двукраки хиени,
гепарди в пенсия, проскубани лъвове,
разширени лъвици с отместени нейде зеници,
дислоцирани по етажите армии котенца, зайченца, писенца,
ваксинирани пудели, доживотни млеконадойни стахановци –
козички в мазите с мухлясал бетон,
които вият, плачат и стенат и гънат души
между празните фурни на залеза
и пангара на изгрева, върху който мъждука последната свещ,
моите стихчета през живота минават с подкосени нозе –
без да знаят защо носят моята болка.
Е, какво пък, не ритайте този кашон.
Може всички да се напъхаме в него през дългата зима.

 

 

 

 

е какво да река, какво да река? сърцето ми се къса, чу?! давай да влизаме всички в кашона! пък аз си мислех , че знам що е човещина... ама нищо подобно!
хайде в кашона, че новата година идее - канонадите почват! ЧНГ***2011

Валери! Маг си ти, не Чудивище...

тиха нощ
свята нощ
китайска пиратка

Шаман-Чу! :-)))
Чу

Още отсега се напъхвам, та чак няма да разбера кога е свършила зимата. Топло ми е в него!

Добре дошъл в кашона, Бронтю!
Чю

Честита, ili4e!
Чу

Ч Н Г, ЧУДО!

Здраве и Късмет, Късмет и Здраве!

На ЧУДОвищно страхотния Валери - За много години!!!

Преди време дадох от собствения си полупрокъсан джоб 300 /триста/ лева от спонсорски пари, дадени за отпечатването на моя книга. Книгата на Николай излезе в същото издателство "Фабер", което отпечати и моята "Философия на властта. Част трета. Кървавото лоно на българския държавен комунизъм /1944-1948/"
Николай нямаше даже карта за градския транспорт, нямаше пенсия, Федя се чудеше какво да прави, но истинските поети никога не са оставали без читатели, ценители, приятели.
А сега да си спомним за Новата година Негово Величество Поетът Николай Кънчев:
БАР

web

Всичко в този бар е пито и платено.

И цената на успеха пада толкоз ниско,
че изобщо не си струва да се плаща наем
на небето за живота долу на земята.
Този, който спира слънцето по пладне, движи
сам земята, без привидно да се раздвоява,
и така излиза, че животът продължава.
Втората природа на човека се разлисти
и осите, кръвопийците на плодовете,
пият соковете им с пронизващо жужене.
Заплодените жени в овощните градини
са усетили, че пъпът на света прекъсва
безвъзвратно връзката със своята утроба.
Чаша плодов сок! Не! Нека ме отмине тази чаша!

Хеййй, вие там, в кашона, я се сместете!Има ли още едно местенце?

ЧНГ, Христо!
Благодаря, момче!
Честита Новата 2011-а година и на теб!
Чу

Чул те Бог!
Да си жив и здрав!
Чу

Благодаря за този спомен, Поетът заслужава добрината Ви.
Чу

ЧНГ, Маймунче!
Идвай, мястото ти се пази!
Чю

... а отговори няма ........
Валя

Важното е, че се питаме, Валюше, щото, спрем ли, свършено е.
Чу

Да си жив и здрав и все така спохождан и прегръщан от думите...всеки ден!Топла,ведра и споделена да ти е Новата година,Чу!

Благодаря, div!
Щастлива Новата и за теб!
Чу

Капитане, първата снимка, ако е твоя ще ми я подариш ли?

ЧНГ, Женя!
Благодаря, че надникна в кашона!
Чу

Да, всяко стихотворение е де факто като това котенце на първата снимка.
Не по- различно.
С поздрав!

Хубаво котенце, Галина, наистина!
Къде ли кара зимата?
чУ

а кашоните излизаха пияни
от търбусите на западни гемии...

Точно око имаш!
Чу