Постинг
31.08.2010 07:00 -
В ЗЕМЯТА НА СМЪЛЧАНИТЕ ЧЕШМИ

В земята на смълчаните чешми
аз хлътвам в старините си блажени.
Ведра не носят белите моми,
дъх не смаляват в храстите ергени. Вода ли бликне, хлътва след това – след сватби, кръщенета, подир помен. И няма птици – само синева, в която ти ми идеш – сън и спомен. До извора от жажда да умра, край твоята пътека ще заничам – и ще разплисквам двете ти ведра и шепата светулки в твоя кичур. Пропуснах да ти бъда мъж жених. И тръгвам подир слънцето на рида. Но в светъл сън водите ти напих – и чист от този свят ще си отида.
аз хлътвам в старините си блажени.
Ведра не носят белите моми,
дъх не смаляват в храстите ергени. Вода ли бликне, хлътва след това – след сватби, кръщенета, подир помен. И няма птици – само синева, в която ти ми идеш – сън и спомен. До извора от жажда да умра, край твоята пътека ще заничам – и ще разплисквам двете ти ведра и шепата светулки в твоя кичур. Пропуснах да ти бъда мъж жених. И тръгвам подир слънцето на рида. Но в светъл сън водите ти напих – и чист от този свят ще си отида.
да се нареди сред шедьоврите на поетическото състезание, организирано от Шарл д'
Орлеан в Блоа, под надслова "При извора от жажда гина" и спечелено от Франсуа Вийон!
цитирайОрлеан в Блоа, под надслова "При извора от жажда гина" и спечелено от Франсуа Вийон!
"Ведра не носят белите моми,
дъх не смаляват в храстите ергени."
Носталгично звучи :)
и хубаво, хубаво ...
цитирайдъх не смаляват в храстите ергени."
Носталгично звучи :)
и хубаво, хубаво ...
3.
анонимен -
Тази поезия!!!.. и... този ник ?
31.08.2010 10:00
31.08.2010 10:00
Не трябваше ли да е ''zvjarytbezkrasavicata'',а, 4udovi6te?
цитирайПрекрасно!!!
цитирайВпечатлена съм! Аплодисменти за това..:))
цитирайЕ, да, това наистина е поезия! Изкушавам се да го кажа, въпреки, че никога не коментирам!
:))
цитирай:))
Поздравления, много, много силно.
цитирайЗа мен е класика.
цитирайОва е мој препев на песната “В земята на смълчаните чешми“ од одличниот бугарски поет Чудовиштето
ЧУДОВИШНА ПЕСНА
Таму чешмите се заветувале на молк
па нурнувам во старините блажени.
Стомни не носат момите над колк,
не ги дебнат ергените навлажени.
Водата потонува штом ќе бликне -
по свадби, крштевки или помен.
И нема птици, сал синевина никне
и ти во неа како сон и спомен.
На твојата патека во заседа те чекам
да станам светулец во твојот прцел,
за голтка од твојата стомна да пекам,
на извор, од жед да умре моето срце.
Пред олтарот со тебе јас не стапив,
на сончевиот залез другар ќе бидам;
но во сон светол од сокот ти се напив
и од овој свет чист ќе си отидам.
цитирайЧУДОВИШНА ПЕСНА
Таму чешмите се заветувале на молк
па нурнувам во старините блажени.
Стомни не носат момите над колк,
не ги дебнат ергените навлажени.
Водата потонува штом ќе бликне -
по свадби, крштевки или помен.
И нема птици, сал синевина никне
и ти во неа како сон и спомен.
На твојата патека во заседа те чекам
да станам светулец во твојот прцел,
за голтка од твојата стомна да пекам,
на извор, од жед да умре моето срце.
Пред олтарот со тебе јас не стапив,
на сончевиот залез другар ќе бидам;
но во сон светол од сокот ти се напив
и од овој свет чист ќе си отидам.