И лятото и есента, и аз от теб ще си отида. Ще зъзнеш сам-сама в света – светулчица в гора на рида, глухарче със душица-пух, която подир миг ще литне, и ще ти ида – кротък дух – приел си ориста на скитник. Принцеса в дрипаво поле, развяла роклица от лешник, по-ледени от крем брюле, ще ти нагарчат дни зловещи, а в нощи, речени за сън, ще чепкаш сънища и спомен. За нас не би камбанен звън – нито на сватба, ни за помен. Стоя като пред смъртен ров и на пръстта се свличам ничком. Отиде си една любов, а с нея си отиде  всичко.

Чакам нещо различно! Привет!

Натъжих се...

как би изстрадал този текст Хулио Иглесиас, но измузициран в португалско фадо. Колкото и да са изтръгнати из дън душа и тъжовни наричанията, не му вярвайте на 4udovi6teto! Той ги е писал за чужда любов. А на бас!

По лично мои наблюдения, Валери не пише за нищо чуждо. Все са си негови, изстрадани неща. Пожелавам си да се съм права ...

Много, много тъжно

мъжка поезия!

О, не, Поете!
Не си отива любовта!
Отиваме си ние, клетите!...

"Отиде си една любов,
а с нея си отиде
всичко."

Просто си невероятен,
с неповторим и уникален изказ-
оставяш ме без думи...

http://www.vbox7.com/play:cc33e821

Мария