Аз те мисля – в неземни безмери
дишам облаци звезден порой.
Трябва някъде да се намерим,
но кажи ми – къде, Боже мой? Де да бях аргонавт, на Проксима щях да кацна със кораб разбит. Трябва нейде в света да те има – невъзможно е да си мит. На летища, по спирки и гари, без паспорт, ЕГН и адрес, ще те диря – в гора с минзухари или нейде на Монт Еверест. Тих дъждец, или вятър в усое, ще те следвам под път и на път. Но ще бъдеш момичето мое – ако ще да се срине светът. Вия в ужас по чужди планети. Зъзна сам под свидливи слънца. Боже, няма ли Рай за поети? Рай за твоите луди деца.

да помагаме да я търсим заедно
дай жокер

много си добър.
много.

Достойна за читанките на децата ни. Поздравления , 4udovi6teto !

Харесва ми душата ти и думите й. Рядко срещано съкровище (но не и чудовище).
:)))

Поете!
:))

mnogo interesni stihotvoreniq pi6e6...

стапя и мене до гущерче с кеф!

опасно чудовище си ти! Поезиозавър!
SW

Светъл да е денят ти, каза едно маймунче! ;):)

... внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ..и минзухарена болка,стенеща,ронеща се по сипеите,изпепеляваща и отново изригваща...е като изгаряне....боли кожата и...отрича докосването...но ароматът остава! /не държа коментарите ми да са тук,но...чета Ви,чета...Мария/
Добро да Ви е утрото!