Везмо под крушата – жена. Пробягващ припек през октомври. Нима си спомни – светлина и крушов лист, слетял над стомни? Пробягващ припек, кучи лай, гръд, меко кротнала над лена – това е всичкото комай, за да речеш – светът е сцена. И ти – един красив статист – неоценен от режисьора, поднесе крушовия лист на скута на жената в двора. Не тръгвай още – миг поспри. Не грохна ли да губиш битки? И в паметта ти да гори везмо с три росни маргаритки? Жив мина не в една война. Сега щастлив ли си? Кажи де? В миг пасторална тишина дойде, живя и си отиде.

Пробягващ припек, кучи лай,
гръд, меко кротнала над лена –
това е всичкото комай,
за да речеш – светът е сцена.

и с крушово листо свири...А теб те оставя да ручиш на кавала, подпрян до някой пън... Кеф и всяческая кефота! Такива калитковци сме, брайно! Барната песен!

Сипи по една ракия! От бащината... :)

Виси на бялата стена
везмо с три маргаритки росни,
които ших в една война...
Днес пак над моята глава
се спуска облак буреносен -
бродирам "Живата вода".

http://www.vbox7.com/play:b518d2be
/мария/