... мотаех се край градските фонтани,
бях гладен, жаден, сам – и без пари,
видях как лудият на Варна храни
с две банички три гларуса в зори,
край него долетяха още четири,
и сетне – ескадрила връхлетя! –
а лудият край мене се покетри
върху кашпата с есенни цветя,
запита ме: – Валери, как си, братко,
ще хапнеш ли от мен един бюрек?
Ухаеше от фурната тъй сладко! –
направо се почувствах жив човек,
и тихо размечтах се – да съм птица,
ако не може днес, във друг живот,
все ще ми хвърли къшей топла пица
печалният квартален идиот,
елате? – покрай старата пекарна,
и не носете никакви пари!...

С един бюрек аз – Лудият на Варна,
ще ви нахраня утре във зори!

25 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 12, 15 ч.

То се не знае, кой е идиот.

Да.
Малко сме, но затова пък - щастливи! :-)))
Чу

Красиво начало на деня! Благодаря ти, Майсторе!

Как ли? С обич, Илиана, с обич.
Не знам друг начин за писане на стихове, освен с обич.
Омразите са ялови за добротата. И раждат простащини.
Чу

Права е ili4e-то.

Тя винаги е права!
Благодаря.
Чу

Браво!

Знам.
Иначе не бих го предложил на такава изискана публика, каквато се събира тук.
Благодаря.
Чу

Колко човешко написано.

колкооо тъжноо...жал ми стана, многооо, честно доценте!!!
11:36
Уви, и Бог ме изостави..
но, ти мое дете..като бисерна мида,и първа роса
за мен...Клетника, докрай се превърна
в моя,ужасна..позорна съдба!!

Няма да те хваля, да не ти трупам карма, което малцина знаят.
Питам се защо, когато мъж се представя за извънземен или Наполеон, го лекуват, а когато за жена, го защитават.
:)))