... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка, 
а вятърът – надрусан наркоман, 
се развилня на кривата ми пейка,
ченге с патрулка парка опищя,
напъхано в сигналното елече,
и сетне – връз алеята с цветя,
пред мен трупът на лятото се свлече,

клошаринът в казана за боклук
натика овехтелите му ризи, 
и отлетяха птиците на юг,
навървили безкрайните си низи, 
а аз седях под дрипавия дъжд
и тъпо гледах спешната линейка –
един, залутан в листопада, мъж,
дошъл, видял, и тихичко офейкал.

24 септемврий 2019 г. 
гр. Варна, 13, 00 ч.