Понеже иде край на дните летни
и вехне в двора старата бреза,
изглежда, снощи някакъв несретник
заселил се е в моята маза,
разкъртил е с отвертка катинара,
то трудно го отключвах даже аз,
и преди сън изпушил е цигара –
оставил ми е смачкания фас,
похапнал е от сладкото на мама,
от сока на един компот е пил,
и сигурно преспал е без пижама
под вехтото платно полиакрил,
говорил си е с мишката на пода,
щом тя така тревожно ми цвърчи,
забравил е пакетче хлебна сода,
щом призори отворил е очи –
помъкнал е душата си сиротна
под лампата на някой булевард,
върни се, брат! – мазата ми е топла,
все някак ще изкараме до март,
а утре сутринта ще те изпратя,
след теб проронил глупава сълза...

Защото сме родени да сме братя! –
мишлета – във световната маза.

22 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 22, 00 ч.

За да живеем на Земята дарена ни от Бога !

Да!
Благодаря.
Чу

Валериий, и аз се чудя..каква е таз Душа твоя?!
откъде ,извират...тез Чудеса...)
а, онова, което беше написал, за тв приятел в Ю Африка.
мее, разби..напълно..в Прозата си, даже още по-дълбок..,епичен, безкраен..
нооо, стихото е нежноо, докосва...тоз ,който носи Сърце!, а не.. кухо @айно..
Блазе на твоята Влада...

Благодаря, Джу, за добрите очи, с които ми четеш стиховете.
Чу

В България така живеем.

Може и по-иначе, ама на...
Чу