... по тихичко и от смъртта навярно само мама диша –
почти деветдесет лета – мишленце в кухненската ниша,
понявга готви мусака – и, щом тавенцето изстине,
докосва моята ръка – и казва ми: – Да хапнем, сине? –
щом котаракът у дома разбърка кошчето ѝ с плетки,
седи под дворната асма със две-три бабички – съседки,

в любимичкия си контош – че зимата е вече близо,
заспива чак след полунощ пред смахнатия телевизор,
и стари вестници чете – те, новите, са вече вехти! –
и все ме мисли за дете, щом покрай мене сурка чехли,
щом мама диша, няма смърт! – смъртта е зрителна измама.
О, Господи, бъди добър, щом някой ден си тръгне мама.

24 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 20, 10 ч.

Така е с майките. Докато дишат все се грижат за децата си.

Вчера бях на гости при мама.
Поседяхме, поговорихме, хапнахме, тя разрови кутийката си бижута и започна да ми дава разни - аз й отговарям - имам, мамо, а и не нося толкова, но тя настоява - За спомен от мене. После ми постла меко легло и ме остави да си почивам. На сутринта скочих, че трябваше да тръгвам на работа, отидох в стаята й и рекох - Мамо, аз тръгвам. И тогава я видях. И разбрах колко е остаряла....

Два мръсни трола без майчина ласка са минали оттук, нали?

които си имат майчица.
Аз загубих моята като бях на 13 години ......

Пази я, Валюше!
Нека е с теб още дълги години!
Чу

Да.
Една мръсна яловица от софийското "Възраждане".
И един Простамол Простамолунов, който сутрин си лепи перуката на тъпото теме с циганска сперма във "Факултето".
Чу

Бог да я прости, ivoki!
Чу

Да са ни живи и здрави!
Чу

нямам думи..за деца и майки, да плюеш минуси...
Вале, и мама и татко, издъхнаха в ръцете ми.само,това ме успокоява..донякъде
...всеки ден, бяхме на гости на мама, на каффе, сладки, баклава..ракия, туршия
няма по БЕЗценно от това...
може би, и Децата ни, по които цял живот мислим, бягаме ..
и, подкрепяме.

поздрави ,Валерий!
знам, че я прегръщащ всеки ден...

Благодаря, Ева!
Чу

ей, майчиците...

Да са ни живи и здрави!
Чу