... пак иде нощ за страсти и неволи, без теб ще си осъмна може би,
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби,

ще зъзнем тихо – грешничета голи, дечица под разплакани върби –
за теб, дете, душата ми се моли, без теб, дете, душата ми скърби,

с теб изиграхме главните си роли със смешното „То be, or not to be?”,
помни – за теб душата ми се моли, дете, за теб душата ми скърби.

щом хлътна татък Райските тополи, помъкнал си багажа в две торби,
помни – за теб душата ми се моли, дете, за теб душата ми скърби,

и щом се вдигне птицата за полет, вдигни очи от моите творби? –
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби.

30 август 2018 г.
гр. София, 13, 45 ч.

Завидна символика, въпреки заимството от земляк поет, за което намеква неспящото око с прясно изхождане.
:)))

Хе-хе... просто една алюзия, Ник, с великото стихотворение на Мавъра, което всички знаем от българските литературни христоматии.
Благодаря.
Чу

фърля новинки и раздава бабешки шутове от 00 00 до..00 00
неуморноооо бабееее ...бреееейй!!!

ама , ти нали не фащащ от Високо Изкуство,Чу..
и не знаейш, ко е тва..."непълно плагиатство" !!!
поздрави,френд!

Кво друго да чакаш от една ялова табуретка, Джу? :-)))))))))
Чу

Просто поезия, прекрасна и чиста.

Време е да ти река, че си велик.

Напук на цялата полигорална лудница - и миски, и писки, и патетки, и патки със симьонофффски забрадки :)))))

А да - и не само велик, Божествен си :)))))))))))