... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат,
в бездънните небесни безпредели сме 2 в 1 – материя и дух,

то ми постила меките постели и пълни ми възглавето със пух,
аз му разказвам сънища във рими, защото то поеми не чете,
защо са ми Вълшебните килими, с туй облаче си доживях стоте,
щом бездната ми зейне – ненаситна, молитвата си аз ще прочета,
и някой ден завинаги ще литна след облачето бяло над света.

29 август 2019 г.
гр. Варна, 8, 45 ч.

Красиво!

Благодаря, vaquero, грозното не е моя естетическа категория.
До нови срещи!
Чу

Хубав уикенд, и усмивки за теб,и всички твои над 5 000 читатели,Чу!

Да, Джу.
Другото е ареал за ненормалници.
Чу

Молитвата е вълшебна. Стига да вярваш безпределно.
Преди години в разговор с покойния отец Василий, Кръстова гора какво е грешно, ми каза. Слушай чадо, колкото е по-голям греха, Бог повече прощава. Само да Му се помолиш истински и да не го повтаряш.
За да завърша с усмивка, обърнахме някое дъмпълче в кафене с чешма с каменно корито в Нареченски бани. Държеше дамаджана с мляко в коритото.
:)))

Еееее... с тая дамаджана мляко направо ме разби!
Наздраве, Ник!
Чу