... когато есента не е дошла, а лятото не иска да си тръгва,
и привечер – над голите била, тавата си върти луната кръгла,
и – жадни, съхнат вехтите липи под залеза, изригнал бавна лава,
и аз усещам, че светът не спи, и сякаш с нещо скъпо се прощава,
и бухали хухукат: – У-ху-хууу! – до съмнало из глухата кория,

а подир тях, щом вятърът нахлу, по пътя дигна прашна вихрулия,
и тази нощ ли ще вършея с трън римуваните свои Персеиди? –
ако е нощ, дано ми носи сън! – ако е ден, поне с любов да иде,
или с една космическа метла да ме избръска под луната кръгла.
Когато есента не е дошла, а лятото не иска да си тръгва.

24 август 2019 г.
гр. Варна, 11, 00 ч.