... в живота ти се сринах изведнъж – див гърмел в канаристите усои,
брутален, вакханален, летен дъжд, завлякъл те из пиршествата свои! –

аз те пилях във стихове безброй, пред теб за тих молебен коленичил,
с неземната ми радост да съм твой, и с мъката да бъда все тъй ничий,

уж, заедно – а толкова сами! – печалници, дошли от други ери! –
ти мина с мен през пепелни земи, блата, пустини, тундри и през прерии,

не ми тежи, че ще си пукна сам – поетите сме луди! – общо взето,
дали щастлива беше с мен, не знам, но аз живях със тебе на небето!

9 февруарий 2019 г.
гр. Варна, 12, 45 ч.

не ми тежи, че ще си пукна сам – поетите сме луди! – общо взето,
дали щастлива беше с мен, не знам, но аз живях със тебе на небето!

Велик си - друго няма :))))))))))))))

Някой полигор те е налазил рано-рано, ама то лудите са така - свършват им хаповете по това време :)

аз те пилях във стихове безброй...
Нужна е извънземност на жена, умееща да обича поет...