... поседнал на софийския бордюр, вторачен във припадащата вечер,
ще си нащракам селфи в контражур – чадър и чанта, шапка и елече,
нали съм пътник, с птиците във полет пристигам и си тръгвам с есента,
с надеждата – да бъде вечна пролет, дойдох за теб да дишам на света,
ще слезеш ли при мен на булеварда, щом лампата мъжът ти угаси? –

край мен ченгето с лъскава кокарда със кеф тараши сетното такси,
след малко столицата ще потъне в повлеклите се рунтави мъгли,
и все тъй, мила – даже и насъне – ще ми се диплят твоите поли! –
вторачен във дисплея с тиха горест, сега ти пращам селфи в контражур...
Аз бях мъжът под твоя бял прозорец, поседнал на софийския бордюр.

22 май 2019 г.
гр. София, 7, 50 ч.