... когато капе брезовият сок – и вятър през горичката зашета,
невям сълзи от обич Господ Бог реди над мен – и Синята планета,
и светлите му сигли аз чета, записвам ги с перо на тиха птица –

тъй светло приласка ме пролетта в дъбравите със бабина душица,
в летящите нанейде небеса готов съм да летя до изнемога! –
защото пих от капките роса – една милунка в шепите на Бога.

22 май 2019 г.
гр. София, 11, 00 ч.