... момичета от дните ми момчешки, не вярвайте, че аз съм супер стар, 
обличайте си пролетните дрешки! – и ще ви чакам в стихналия парк, 
понеже нямам вейка от маслина, но грейват – в бяло! – нашите души,
ще ви откърша клонка от жасмина, триж по-омайваща от „Givenchy”! –
ще тръгнем пак по скришните алеи със пейките под старите липи,

ооо-о! – помните ли? – нявга ви люлеех на люлките, доде ви се доспи, 
и дълго – из припадащата вечер – изпращах ви до пътните врата, 
бях, всъщност, най-щастливото човече, край вас живяло нявга на света,
какво пък, свърши приказката, значи, но затова пък свърши с хепиенд – 
едно момче към вас през парка крачи и ви обича – повече от мен.

23 март 2019 г. 
гр. Варна, 9, 55 ч.