... тъй както нощем моят стар креват, подобно сал, се люшка в океана, 
сънят ми – две напред и три назад, ми иде – ей го! – чак къде зарана, 
щом спрат да пеят първите петли, и третите петли след тях прегракнат, 
небето ли – за да не ме боли? – във дяволски безсъници ме хакна? – 
нощта разпаря роклица с бие – и свлича се пред мене! – ненадейна, 
и твоите пижами на райе – платна на ветроход, над мен се рейнат,

без тебе зъзна от сибирски студ, и, всъщност, спя на ден по пет минути, 
в останалото време – кротък луд, сънувам – буден, топлите ти скути, 
светулчица – из твоите коси! – как грейвам над корубата си куха, 
дано ме вижда Бог? – да ме спаси, преди съвсем светът да ме издуха, 
и – корабокрушенец върху риф, да насоли горчивата ми рана! – 
наместо да сънувам, че съм жив на празен сал, поел през Океана...

23 март 2019 г.
гр. Варна, 14, 15 ч.