... може би се чудиш откъде съм, как се казвам, кой съм – и защо 
връхлетях в самотната ти есен върху теб – отбрулено листо, 
идвам – и си тръгвам все последен, хълтам в ледни бездни самота, 
днес те каня на вечеря в седем – най-красивата Жена в света! – 
облечи най-черната си рокля, искам – бял! – смехът ти да звъни,

най-подир смирено да се кротна покрай теб, огреян в светлини, 
да ти пална седем дълги свещи с плахата ми клечица кибрит, 
в ласките ти сетне, тъй горещи, да изчезвам – мъж от чезнещ вид, 
и за теб молитва в храма четох в крайчеца на своя дълъг ден – 
ако има Господ на небето? – тази нощ ела! – вечеряй с мен.

30 декемврий 2018 г.
гр. Варна, 22, 15 ч.