... понякога съм толкова раним, че сигурно приличам на мушкато, 
на изфирясал в облаците дим, на залез – разпилял кервани злато, 
на малкото синигерче в ръжта, което – ужким, пее? – а писука, 
и на момче, прескочило плета, наместо да премине комшулука, 
и речено във Facebook насаме – като на тиха изповед пред майка,
и ние с теб, читателю, не сме дошли на този свят, за да те лайкна,

днес – в Седмата маза на моя Ад, отдавна минах лудото си лято,
ти приеми, че просто аз съм брат на всякое прекършено мушкато, 
додето тупа своя вехт килим съседката връз мене на перваза, 
животецът без маска и без грим се шмугна нейде в прохода Маказа, 
дали сълзичка, песен ли добра? – изричам си я, както знам от мама, 
светът не чини пукната пара без болка, споделена между двама.

29 декемврий 2018 г.
гр. Варна, 15, 00 ч.