... денят не беше с нищо по-особен, дойде и тръгна си без много шум,
изгубих те в софийския следобед, май, беше нейде в подлеза на ЦУМ, 
ще кажеш, че ветрецът те отвея от „Сердика” към „Г. М. Димитров”, 
и стръкчето ми – бяла орхидея, след миг по теб повехна от любов, 
дъската ми отново взе да хлопа, повярвах, че септември ще е май! –
че ще седим на пейките пред Попа – да чуя звън на столичен трамвай,

със вятъра по „Витошка” ли виех, или изпих три бири на „Леге”? – 
не помня, но поспорихме на „Вие” в патрулката с едно добро ченге,
конфликтът вече беше се изострил, но аз му дадох книжка с автограф, 
и сетне дълго в скапания хостел извъртах се в протрития чаршаф, 
със свещ в „Света Неделя” коленича и моля се, изгубил ум и дум! –
здравей, момиче! – ако ме обичаш, ще ме намериш в подлеза на ЦУМ.

23 септемврий 2018 г.
гр. София, 7, 07 ч. 

Магьосник на думите.

Благодаря.
Светла неделя, Илиниче!
Чу

Обеща да бъдеш там, но май забрави…
Видях това момиче в подлеза на ЦУМ.
Каза, че само теб обича и покани ме за кум.
Оплака се, че си изчезнал яко дим в тълпата,
че много са мъжете - да ги ринеш със лопата...

"Моля ви - ми рече - кажете му, че тук ще чакам
докъм двадесет и шести вечерта, а после ще отида
(той знае де) да послушам неговото слово,
пламенно и нежно, но понякога тежащо, сякаш от олово.
Накрая няма да изтрая и пред всички ще го гушна.
От него искам бебе в люлка да полюшна.
Зная че ще се стъписа, щом на шията му висна,
но толкоз пъти в стиховете ме възпя,
че на порива си трудно ще да устоя.
Та моля те, Пиер, да дойде вечерта на двадесет и шести
или поне по телефона се обади - чакам вести!
Навярно в столицата се изгуби, трябва ли да ме погуби.”

Обещах, Валери, и сега ти съобщавам.
Приятел съм и не ми се иска ситуацията да влошавам.
П и е р

Бре, Чичо Пепи, ти си бил и Поет!
Благодаря - и до скоро в СЮБ!
Чу