... мъгла спаружи охрата на хълма, 
прекара я дъждът през три води, 
и въздухът престана да изпълва 
със блага радост моите гърди, 
отнейде снеговеят се довея 
и през полята вятър засвистя, 
и отлетя прекрасната идея 
да ти накъсам есенни цветя, 
да ти сплета за хубост из косите 
последния ми стрък кърпикожух – 
и да изчезна – извънземен жител, 
предал до дъх най-сетне Богу дух,
нацепиха небето черни врани 
на ескадрили, гракнали над мен, 
и: – Затегнете своите колани! – 
повтаряше шофьорчето цял ден, 
и сякаш в мен бръмчеше хеликоптер – 
изперкалият мой – до ужас! – стих,
от нерви си изрязах всички нокти, 
не помня – бира пих, или не пих,
до мен съседът хърка – даже охка, 
отворил триста дяволски гърла...

А аз те нарисувах в топла охра! – 
със пръст по запотените стъкла.

17 ноемврий 2017 г.
гр. София, 7, 35 ч.