... от плахия априлски дъжд 
през Варна тръгнаха потопи, 
и клюмна плажният камъш – 
пречупени рибарски сопи, 
откъм ръждясалия кей 
яви се псето – куча марка, 
и нямаше едно: – Здравей! – 
кой кротко да ти каже в парка, 
късметът пак не те огря, 
тъй както скиташ край морето – 
дори патрулката не спря 
да ти препише ЕГН-то, 
и ти – с пробития чадър, 
в обувките напъхал вестник, 
бе светъл, мокър – и добър! – 
разтворен в капчици небесни, 
дори Деветата вълна 
след песента ти се премята...

Дошъл от снопче светлина,
с дъжда изчезваш в Светлината.