... от този свят ще отнеса едно – 
сред туфите от пролетна гаура, 
жени, които белеха платно 
и просваха го сетне на чучура, 
и плакнеха го – бели като сняг, 
по-топли и от мараня през юли, 
и стапяха се в погледа им благ 
мъхясалите мои мъжки дюли,

из моя бавен спомен бях стаил 
душа и гръд из цъфналите тръни, 
не знам за вас, но още съм каил 
ей тая красота да ми се съни! –
което Бог да зърна, ми реди, 
видях го! – и сега живея просто... 
Жени, които в пролетни води 
перат платно, което не докоснах.

    

Ей, чичовото, не си лесен с тази песен,
но кога човек я проумее, иде му да запее.
А бавноразвиващата се, повярвай,
пак обърнат палец ще остави.
Лек ден и не бери кахър за мен.
Вземам си заслужена почивка.
Заминавам за Маями, дето няма души лайняни!
П и е р

Чичо Пепи, Чичо Пепи,
Леля Лида с теб е happy!
Тя - от всички нежни дами,
най заслужи си Маями! :-))))))))))))
Чу