... мечтая да се озова 
на чиста някоя планета, 
където в тихата трева 
щуркини ще ловят щурчета,

и няма кой да мисли зло, 
и зад гърба ти нож да вади, 
и ще летя със НЛО 
над извънземните ливади –

там – дето звезден е дъждът 
и времето е миг за обич, 
и ще се диша с пълна гръд – 
без просяци, царе и роби,

да кацна на автопилот – 
светулка в тоя свят отвъден, 
и – щом от Бога е живот, 
за миг да е, но да го бъде! –

на друмник огън да стъкмя, 
по пътя му да го изпратя... 
Ох, как мечтая за Земя, 
върху която да сме братя!

    

Браво!

Всички утопии са красиви.
Благодаря.
Чу

"там – дето звезден е дъждът
и времето е миг за обич,
и ще се диша с пълна гръд – "
А дано!!! :)
Хубав ден, Валери!
И сбъднати мечти!

Tворбата ти, Чу, е с космически измерения. И аз се размечтах да съм щурче и да ме ловят щуркини. Ама е по-реално да са туркини. Я виж какви красавици има в сериалите им. Е, не всички, де...
Разбира се, ще подчертая финала:
"Ох, как мечтая за Земя,
върху която да сме братя!"
Аз бих казал същото, макар и да не вярвам, че е възможно. Късно е, ще отнеса в гроба, драги, всички забити в мене шпаги.
Завършвам с думи благи - мечтай, но и дерзай!
Чичо ти Пепи

А бе... дето се вика - ха дано, ама надали! :-)))
Благодаря, Диди.
Чу

Май, нямам вече кой знае какви други избори, Чичо Пепи... само това ни остана - да мечтаем.
Благодаря.
Чу

Но пък наистина красиво.

Благодаря.
До нови срещи - утре! :-)
Чу

И аз мечтая за същото. Имам едно стихче, което се казва Детска Мечта.
Ето го.

Днес слънцето нежно и кротко погали
Снежните преспи, покрили земята
И те заблестяха, безбройни кристали
Разпръснаха в миг и студа, и тъмата
Седях до реката, а тя ромолеше
Безгрижна, щастлива, спокойна, добра
И приказки чудни за мене редеше
Любимата, милата моя река
За свят ми разказа реката, където
Живеят обични и чисти души
Които сияят с любов от Небето
И те не познават ни зло, ни беди
Разказа ми още за ангелски свят
Далече от хорската кал и злини
Далече от скърби и ужас и грях
Свят пълен със обич и слънчеви дни
Седях и я слушах и исках да знам
Защо този свят не е тук, на земята
Защо злите хора потъпкват без свян
Доброто в човека, надеждата свята
И детската вяра, че добър е светът
И че хората всички са братя
Че има за всеки под слънцето кът
За всеки - любов на земята
Реката течеше, сияеща, ведра
Към другия, чистия ангелски свят
И днес я послуша, до нея приседнало
Детето, със своята детска мечта

Поздрави!

Много, много благодаря за хубавото стихотворение, vesever!
Чу

Красив, мечтателен стих! А утопиите понякога се сбъдват!

Дай, Боже! Дано!
Благодаря ти!
Чу