Петлите сутрин кукуригат в два, 
извъртат ми такава acapella! – 
че аз си мятам тъпата глава 
на твърдата възглавница в хотела, 
светът край мен тъй сладичко заспа, 
чак си похърква в сладостна омая, 
а аз – печален бенджамин в кашпа –
стърча самин в хотелската си стая,
изчетох всички вестници онлайн, 
инструкции за пожарна безопасност, 
и Цецка в новинарския праймтайм 
ме увери, че всичко е прекрасно, 
че ще завържем, даже ще цъфтим, 
и ще вървим между цветя и рози, 
но пак без нас Вълшебният килим 
към светлите им бъднини ги вози! – 
нощта лети през мократа трева, 
върти луната пламнала капела...

А аз под нея – някъде към два, 
плета с три куки гащи за петела.