Каквато уморена тишина 
над празните ми плажове се стели, 
ще кажеш, че е минала война! – 
подир която няма оцелели.

Вълната кърти камъните с лом – 
морето просва тежкия си губер. 
Но аз – по як дори от вълнолом, 
една война до днес не съм загубил.

Предателства, „приятелства” до гроб, 
и Пирови победи – и измени, 
ще ги прости ли варненският поп? – 
не знам, ала от мене са простени!

А чайките редят ми бял шпалир! – 
и – ща, не ща! – приемам им парада. 
Със есента подписах пакт за мир – 
и – край на всяка лятна канонада.

Войната свърши. Туй то – c"est la vie! – 
да го живеят други! – както могат. 
Аз пия тишини и синеви, 
и – жив съм! – от сълзицата на Бога.