... с теб съм чист като рибка във бързей, 
с теб съм птица – авлига в небе, 
с теб съм облак, на вятър отвързан, 
вой в комина – и дим от кюмбе, 
трънче в стиската слънчева слама, 
рохолеж на поточе във зной, 
с теб съм припече, спряло за двама, 
из дълбокия змийски усой,
съсък сух на тръстики край плажа, 
дух – и пух от глухарче – летя, 
и какво още съм? – ще ти кажа, 
щом ти дойда със стиска цветя,
със чепатата пътна тояга, 
непонятен – и неуловим! – 
някой ден ще ти кацна на прага 
с моя верен Вълшебен килим, 
само, моля те, дай ми адреса 
и речи: – Боже, слез ме спаси!...

Аз съм вятърът, който разреса
полуделите твои коси. 

Аз съм вятърът, който разреса
полуделите твои коси.



Поздрави!:)

Повтарям заключението в последния си коментар към твоя творба, Валери:
"...намирам това (тук) не за върховно майсторство, а за дар Божи."
Възхищавам ти се така, както се радвам на талантливите деца, помилвани от ръката на Господ.
П и е р

Благодаря, seasonofthewitch!
Поздравите, вероятно, са за девойчицата от стихчето?
Непременно ще ги предам! :-)))
Чу

Де да бяхме деца, Пиер... ама вече сме побелели старчоци.
Благодаря, приятелю!
Чу

Не е реално просто такава красота на едно място...

Поздравите са първо за перото ти,а след това ти ги предай на която искаш девойчица. :))

Не съм, девойчице, де да бях... щях да се залутам из Галактиката, че да те намеря! :-))))))
Благодаря.
Чу

Благодаря, seasonofthewitch.
Чу

С уникални сравнения и искреност...

Благодаря, stih, засреднощния прочит и за добрата дума!
До нови срещи!
Чу

магьосник си на словото. Проникновено, чувствено и вълшебно.

Благодаря, kiamzena.
До нови срещи!
Чу