Светът ми е от край до край орисан
да бъде свят на обич и добро,
и – ако в мене още шава мисъл,
да ви я пиша с ангелско перо,
да свърша туй, каквото ми остава,
преди денят над мен да се смрачи,
да окося проклетата кощрава –
да спре най-сетне тати да гълчи,
да закова дъската, дето хлопа
в съня на моя изкуфял съсед,
дано мирът се върне във Европа! –
с тържествен – на площада, водосвет,
гергефчето с панамата на мама
най-сетне да го вържа с медна тел,
да пусна лев на просяка пред храма –
и двайсет – на просяците в М-tel,
да наловя сафрид на вълнолома
и да забъркам рибена чорба,
и да слепя с лепилото си „Прома”
парченцата на своята съдба,
да събера деца и дребни внуци
по залез – върху моя сетен рът,
и – мъдър като древния Конфуций,
да им река: – Момчета, прав ви път! –
оставям ви в присъствената книга
поезии и прози на ангро...   

Преди да литна – пролетна авлига! –
ви ги подписах с ангелско перо. 

Браво, Чу!

Скромно казано, пич, що се отнася до блог бг, май, си прав.
Благодаря.
Чу

Ти не просто си Чудовище, ти си поезийозавър!

Благодаря, Иличе.
Чу

Super e stihoto.

Благодаря.
Чу

Поздравления, Валери! - Яка Майсторска работа!

Какво да кажа като всичко е казано!
Хас поезия! - предполагам, че разбираш, щото... разбрах, че знаеш доста много староБългарски думички и да питам и тебе за думичка, която ми е интересна...

Поздрави!

Щаба се увеличи... а войниците - малко, :-)))

Бях слаб студент по стбг. език, Индирам, но помня, каквото трябва. Някой ден непременно ще поговорим. Поздрав на щаба от София, другата седмица тръгвам за Варна!
Чу