... и аз не знам защо държи ме Бог
все още жив на Синята планета,
дали защото дадох му оброк? –
да съм братле на ятото врабчета,
да овладея птичия език,
преди да литна нейде в необята,
и сутрин да посрещам с: – Чик-чи-рик! –
край фурната за банички зората,
и страшният махленски котарак
на припека да спи, като прелитам,

не искам този свят да ми е враг! –
дано е просто врабчова обител,
преди дъждът над мен да завали,
да си намеря сухец край олука –
край мен да суркат дрипави метли
и да кълнат метачките боклука,
и в някой стих, по-лек и от перце,
врабче – върху перваза долетяло, 
ще ви помахам с рошаво крилце,
преди снегът света да скрие в бяло. 

Е, как да не взема в шепа
това мъничко врабче
и да не му прошепна,
че всъщност е жребче,
развяло гривка в небосводи
и дето иска, там ни води...

Колективна благодарност от Калофер.
Внуците оставиха смартфоните и се заслушаха в твоето чик-чирик.

П и е р

Валерий толкова ми е разказвал за теб и за твоя дом в Калофер, за стълбата към Луната и за вечерите в Балкана, че сякаш съм била там с вас. Поздрави от далечна София!

Пиер, остави децата на мира, нека си ловят покемоните, сега им се е паднало, Балканът е пълен с тия виртуални хайдуци! :-)))
Наздраве!
Чу

Пиер е велик Сладкодумец, някой ден ще се убедиш на живо!
Светла неделя, Иличе!
Чу

Някой беше казал, че е по-добре веднъж да видиш, отколкото триста пъти да ти разказват. Чети зад думите, Иличе!
Друг признаваше за съществуващо само това, което познава (Ер?). Стълбите до Луната са две, за сведение. Едната за качване, а другата за слизане. Ти ми повярвай, а след това се хвани на бас с Валери. Ще спечелиш!
Не си толкова далече. След броени минути тръгваме за там да посрещнем скъп гостенин. Пристига с аероплан да провери наистина ли са две.
Поздрави!
П и е р
ПС - Вчера и днес тук, в Калофер, се празнува Кирик. Тази нощ стреляха дори с оръдия.

Трудно ми е да си представя всички прелести на Балкана, дано да мога другото лято да ги видя. Благодаря.

Bojestveno e!

Благодаря.
Чу