Бях седнал кротко на Петте кьошета –
и бирата вървеше ми добре, 
когато Влада спря ме – с три букета, 
и рече: – Тръгвай с мен на соаре! 

Ами сега? Туй – "соаре", не беше 
ли нещо като чаен five o"clock? 
Та аз с една жена изглеждам смешен! – 
а с тумба от жени – да пази Бог! 

Изопнат – и натегнат – първа струна! –
със секънд хенд костюмче на Рабан, 
аз сигурно приличах на маймуна, 
забелила един голям банан. 

То, и бездруго много не приказвам. 
Особено на дамско матине! – 
ще гледам само Владината пазва – 
и ще отвръщам късо – с „да.” И – „не.” 

И – ей ме! – връхлетях в апартамента 
и седнах в канапето от камъш, 
подуших дъх на чай от глог и мента – 
но липсваше му миризма на мъж! 

Прегръдки – три, и още седем цунки, 
и – радостното тяхно горно „ре”! – 
Жени, прекрасни сте! – като маймунки, 
избягали на дамско соаре! 

Поне да бяха пръжнали кюфтета? 
Или – да бяха клъцнали мезе? – 
пък те седят, вторачени в букета, 
и слушат Брамс, Бетовен и Бизе. 

Говорят за мъже, но под сурдинка. 
Разглеждат репродукции на Мане. 
Да знаех, щях с последните пет кинта 
да купя в МОЛ-а бяло шардоне! 

Сред вас бях като ангелче от Рая, 
което Бог ви спусна на въже. 
Благодаря, момичета, за чая! –
от името на всичките мъже.