... понякога, когато съм самин
а аз самин оставам много рядко,
си мисля, че не съм добрият син,
че вечер у дома ме чака татко,
ракийца ми е сипал в онзи юз,
от който нявга пил е моят дядо,
но нашият ненарушим съюз
го е разпердушинило торнадо! –
и мама всуе реже ми мезе,
реди салата – и си плаче скришом,
а този свят е къща без резе! –
в която аз завръщам се излишен,
и – уж, е мой добрият бащин дом,
и – уж, дъхти на мамините бухти,
но сякаш, че Злодей е къртил с лом
в душата ми прадядовите тухли,
додето точих ножа с твоя брус,
разбрах какво ми предстои тепърва...

Ракийката от бащиния юз
да изгори синовното ми гърло.