... много дълго живях – 
лошотии безчет ми се случиха,
самотувам – монах,
над бохчата ми с хляба и лучеца,

хвърлям кофтия зар –
и се готвя за утре – за празника,
между просяк и цар
няма никаква видима разлика

а от вчера дори
вече спрях да сънувам Империи,
с европейски пари
кой три бири ти купи, Валерий? –

в Европейски съюз,
в който няма отдавна съюзници,
даже мен ме е гнус
и пастирите ни вече гузни са,

аз за теб бях готов
да премина безброй изпитания...
Сбогом, моя любов,
сбогом, моя Велика Британия!

 

Точно това имах нужда да прочета.

А аз - да го напиша.
Благодаря.
Чу

Май на нея девизът й беше "Разделяй и владей!", а чия беше поговорката "Който гроб копае другиму, сам пада в него." - не помня. Преди много лета и зими бях за 20 дни там. Бяха с отворени обятия към чужденците. Дишах свободно и спокойно...
Малко ми е мъчно, че една страна с велика култура и заслуги за човешката цивилизация се отцепва... Поживем, увидим.

Иначе добре си го рекнал, Валерий:
"... в Европейски съюз,
в който няма отдавна съюзници,
даже мен ме е гнус
и пастирите ни вече гузни са..."

П и е р

Благодаря, Пиер.
Чу

Винаги актуален и с верен усет...

Благодаря, Земя.
Чу

Каквото си помисля, туй става, :-)))
Като деца, някога играехме някаква игра и нещо пеехме (речитатив ли го наричат?): "Европа тропа в киречивата ропа!"

Поздравления за стихотворението ти, Валери!

И дано да дойде и Добрия зар! - За България и Българите!

Поздрави!

Дано! Няма да хвърляме все калъч, я! :-)))
Чу