... от дол на рид, от трън на глог
печална слава ме преследва,  
че тъй живея – както Бог
е писал в своята наредба,
и гледам все да съм добър
със хора, птици и тревички,
и в моя тих словесен кър
да стигне зрънцето за всички,
дете да милна – и Жена
да ми рече: – Здравей, поете! –
да бъде мир и Светлина,
по-чиста от роса на цвете,
да купя четвърт кашкавал
на просяка с часовник „Rolex”,
а аз – на припече заспал,
да засънувам нова пролет,
под месеца ми син и жълт,
над простичката ми мансарда,
додето вия като вълк,
да мислите, че пее барда! –
че мила суета сует
е да съм кротък Фейсбук-пудел,
о, бях ли някога Поет,
или напразно съм се трудил? –
все тъй ще питам – адски тъп,
и ще отказвам да приема –
аз всеки ден на своя гръб
изнасях своята поема,
и римите ми – все таквиз –
по-прости бяха и от боба,
дори китайският ориз
пред тях би се обърнал в гроба,
и мама снощи каза – Да!
Това от теб очаквах, сине...

Когато в края на града
един Поет край вас премине.

 

26 юний 2016 г.

гр. Варна, 11, 15 ч. 

Благодаря, че ни изговаряш, Валерий!

Имам ли друг избор? Май, не.
Благодаря, Иличе.
Чу

В моето сърце стоиш до Ботев!

Твърде високо ме туряш, благодаря, xubavka, ама дай да не си създаваме кумири, че да ни е по-леко?
Чу

"... да купя четвърт кашкавал
на просяка с часовник „Rolex” ..."

Колко често се случва това!!!
Таен, потаен, по-нисък от тревата, но не се отказва от благата, поднесени му от великодушните...

Чу, аз наистина се чудя откъде имаш този безконечен набор от ситуации...

Можеш да зарадваш Хubavka с една снимка до паметника на Ботев. Като дойдеш в Калофер, Лида ще те снима с таблета. Твоята стихосбирка още лани предадох на Директорката на музея. Обсъдихме твоята идея, но трябва да има и втори кръг...
Дерзай - за радост на всички ни!
П и е р

Майка ти е щастливка!

Дали ще дойда някога пак в Калофер, брате? Не знам, ако съдбата е добра, ще се видим.
Благодаря!
Чу

Добра жена, обичам си я.
Благодаря.
Чу