А после обецата ти ме драсна  
под кичура – над лявото ухо. 
Успях да кажа само: – Wow! Прекрасна! – 
преведено на български: – Охо-о!

Из мен гърмяха древни водопади! – 
и срутваха се в твоето легло. 
И аз летях по звездни автостради, 
направо извънземен! – в НЛО. 

Ти ме въртя из есенни вихрулки. 
На пазвите си топли ме люля. 
И цяла нощ – в несвяст – лових светулки 
и пеперуди! – в Райските поля.

И аз, нали съм пич ужасно скромен 
и палав като малките деца, 
на тръгване откраднах си за спомен 
красивата ти златна обеца!