... аз бях Вселенска бледа спирохета,
в пустини, в тундри, в прерии ги пях –
Вселената от мене три момчета
зачена – и роди ми ги за грях,
акъла им момичетата взеха! –
и те се разпиляха по света,
и зъзна днес, а връхната ми дреха
не е утеха, че съм им баща,
баща на болки, страсти и илюзии,
на подлости, предателства, лъжи,
целунаха ме те по двете бузи –
преди Бог пътя им да продължи,
преди да хвърлят детските пижами,
ги хвърлих на словесния си кър –
и динках ги във приказни измами,
че този свят за тях ще е добър,
и кой от тях при мене ще се върне
клепачите за сън да ми склопи? –
щом небесата гърмел подир гърмел
стоварват върху младите липи,
не съм им вече нито мил, ни нужен,
живеят своя истински живот,
а аз заспивам в бащинския ужас! –
че няма и пред тях полезен ход,
добре дошли във родната си къща,
момчета мои! – вино съм налял...
Когато синовете се завръщат,
бащите нямат право на печал.
18.12.2015 07:35
бащите нямат право на печал....
бащите нямат право на печал....
Благодаря.
Чу
nalia
nalia
Дай, Боже, Налия!
Благодаря.
Чу