Някога, когато бях дете,
мислех, че учителките лъжат –
не перат, не бъркат нишесте,
нямат време и да се омъжат,
седнали в най-тихия си кът,
тихичко уроците си учат,
и по цял ден книги си четат
и дори не готвят манджа с лучец,
рано сутрин ходят на фризьор,
или си оправят маникюра
за мъжа в училищния двор? –
даскалчето ни по физкултура,
и растях в орлячето деца –
Пети „Б” си бе гнездо за птици,
и ги гледах – меки слънчица,
как вървят край мен като Светици,
а пък днес – край щанда за закуски,
както се разхождах ей така,
моята учителка по руски
я видях – протегнала ръка,
баничка, изкарана с просия,
сигурно горчива е на вкус? –
баничка с размери на Русия,
печена в Съветския съюз,
в гърлото ми нещо потрепера,
в шепата ѝ скрих една пара,
тя ми каза: – Здравствуйте, Валера!
Вам не тоже завтракать пора?
Щипна ми гальовно двете бузки
с бялата брада отпреди век...

Моята учителка по руски,
стиснала един горчив бюрек.

Дааа! Покъртителна история!
Тук и аз почувствах силата на написаното:
"... в гърлото ми нещо потрепера,
в шепата й; скрих една пара,
тя ми каза: – Здравствуйте, Валера!
Вам не тоже завтракать пора?"
В Девети клас учителката ни по руски бе дивна красавица. Младичка, крехка... Заради нея станах най-добрия ученик в часовете й.
Всеки удря шамари на днешната действителност, както може. Твоят е много звучен...
П и е р

Не знам дали е "шамар", Пиер, но - като я видях пред баничарницата, си глътнах езика...
Ужас.
Чу

Дотам я докарахме, че вече снежните човеци крият носовете си - моркови - да не им ги секвестират данъчните. Справка: http://pvdaskalov/history/2015/12/14/reportaj.1414896

А за метлата мераклии няма! :-)))))))))))
Чу

Това е била "Ваничка" на Недялко Йорданов. Но на него е била съученичка. А ти не се сети, защото си спомни и другата красавица, заради, която си станал най-добрият

Ох, защо е тази ужасна действителност - като някакъв нереален, далечен свят, Поете!?!? !Бъди здрав!

Zest, не превръщайте коментарната опция под моите стихове в бойно поле, моля.
Не искам да въвеждам модерация.
Благодаря.
Чу

Да бе, да... далечен. Ей го, де - срещу хотел "Черно море" във Варна.
Май, вече не само във Варна.
Благодаря, Мария.
Чу

в едно стихотворение - само ти го можеш, Чу,
nalia

Любимата ми учителка е, Налия, благодаря.
Чу

Кирчо, не намерих текста, но той ясно се чува в изпълнение на НЛО:
https://www.youtube/watch?v=clNM1L2MP-8

Мисля, че няма нищо общо между двете стихотворения, освен думата "баничка". А ако говорим за стил и въздействие, творбата на Валери е покъртителна...
Поздрави!
П и е р
ПС - Направих експеримент. Зная, че по това време на нощта дъщеря ми се връща с влака от Баден във Виена след спектакъл. Съдбата на артиста!
Изпратих й НЛО-изпълнението и стихотворението на В. Станков. Макар и уморена, тя бе така добра да проведем следния разговор, който копирам от Скайпа:
[00:33:14] Peter Valev: ДЕСИНКА, МОЛЯ ТЕ ДА МИ ПИШЕШ ИМА ЛИ НЕЩО ОБЩО МЕЖДУ ДВЕТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ И ДАЛИ ТОВА НА ВАЛЕРИ НЕ Е ПО-ПРОЧУВСТВЕНО
[00:34:37] S&D&A: Кое е второто?
[00:36:14] Peter Valev: Първото е на Недялко Йорданов в изпълнение на НЛО, а второто току що ти го изпратих - на Валери Станков.
[00:38:10] S&D&A: Да, да, ясно!
[00:38:37] S&D&A: На Валери много повече ми харесва
Тук няма как да излезнат две ръчички с палци нагоре и едно слънчице, което ме целува.
От 33 години работа в БАН, ако не друго, научих се поне добре да обмислям какво казвам и дали моето заключение се опира на факти. Също и да водя академичен спор, в който да уважавам събеседника или опонента, без да избързвам с квалификации и да налагам мнението си като последна инстанция...
Лека нощ на всички!

Пиер, що се занимаваш с глупости? Нали каза вече, че поне до Коледа ще се "кротнеш"? :-)))))))))))))
Чу

Твоят разказ в стих ме покърти из основи - защо? - защото го преживявам дълбоко лично и аз - защото не е изключено да видя и аз моята любима учителка по руски език в такова унизително и унизяващо състояние, защото в твоя разказ виждам като че ли окаяното състояние, в което можеше да изпадне и моята майка - учителка по руски език дълги години, преди да стане част от ръководството на МДЖ-Варна, без никога да е била член на управляващата партия, както и баща ми - също така /апропо/. И тук вече - заключението ми - ето защо трябва да излезе "онази книга", чието съдържание двамата с теб като филолози заклеймихме - и то с основание! Трябва и е обезателно необходима като факт, за да покаже в квинтесенция античовечността, антихуманността, в разказа от първо лице !!! Затова пледирам вече да излезе, и след твоя покъртителен разказ за тази антидействителност, която отказваме да приемем с духа и сърцата си, и се моля Богу след всичко това да ни запази Бог разсъдъка, защото от поредица подобни гледки - свинщини, по-чувствителните хора биха се побъркали тотално - къде живеем ?!?!?! Затова трябва да е факт тази антикнига, за да няма, аз горещо се надявам, че ще дойде това време, в съвремието поне на нашите деца и внуци, да няма подобни "гледки"! Келфайда /както казваше маминка ми от Варна, на която съм кръстена - баш гагаузка/, ако от всичко ставащо не си извадим поуката и не я предадем напред тази светла щафета !!! Затова, щом Бог е решил да сме от тази, правилната страна на барикадата, трябва да действаме - по съвест, с разум, дадени и прошепнати ни свише! Каквото е и твоето поприще и силно послание тук, междувпрочем! ДЕРЗАЙ!

Благодаря, Мария, успя да ме убедиш.
Книгата ще излезе, дано нещо след нея се промени...
Чу

С Божията помощ, сигурна съм! Красив ден, Валерий!

Бог с теб, Мария!
Чу

Но сравнението с поезията на Недялко Йорданов е немислима. Класата му е ненадмината и като социално поведение и като лекота на римата. А да се представя "Ваничка" през погледа на НЛО, а не като поетичен рецитал е възможно най-лошият вкус. Но понеже само Пиер може да допусне такава глупост, нека не му се сърдим. А и е нормално дъщеря му да го обича, все пак и е баща. Явно и БАН не прощава на никой. Поздрави за стихотворението!

Цецо, Цецо, и ти ли не искаш да вникнеш в проблема?!
След като не намерих текста черно на бяло, естествено е да го търся като песен. Можех да цитирам и изпълнението на самия Недялко Йорданов. Тук не става дума за рими, ноти и артистичност, а за СЪДЪРЖАНИЕ и какво то внушава. Тук не става дума за сравнение на цялостното им творчество, а за две произведения, в които случайно присъства думичката "баничка". Авторът на "Ваничка" разглежда една страна на прехода, а Валери Станков - друга. Ракурсът е различен. По всичко личи, че случаят при Валери е действителен, а за този при Недялко, може би само той си знае. Засека ли го на разходка в нашия парк "Света Троица", ще го разпитам най-безцеремонно, но дискретно.
Какво утвърждаваш или оспорваш с коментара си, Цецо? Може ли да се говори за взаимстване на идеи или не? Или заедно с Кирчо показвате, че сте капацитети. С подмятания и намеквания, без вникване в същността на поставения проблем, нищо не се постига. Това е моето мнение. И аз мога да съм ехиден, но не го правя, нали?
Прав е домакинът - да не се занимаваме с глупости, защото е предчувствал докъде ще стигнем...
П и е р
ПС - Повтори експеримента с някого. Да видим кой от двамата поети докосва сантименталните струни на човешката душа. Този, който възпява как един бивш затворник се движи с бодигардове и лети до Париж, или другият, който е стъписан от нищетата, до която сме докарани...
Впрочем, днес намерих и текста: http://textove/nedyalko-yordanov-vanichka-tekst

Няма смисъл да се спори за авторството.
Успех Чу!

Има хора, които цял живот дирят теле под вола.
Нямам какво да им кажа.
Благодаря, ikra.
Чу

Спокойна вечер :)

Светли празници, ikra!
Чу