Навярно ти омръзна вече с мен –
писалището, компа, пепелника,
мълчанията мои на кретен,
в които неродено стихче вика,
луличката ми, биричките три,
четвъртата е жив алкохолизъм,
или – когато ставам призори –
на майната си някъде излизам,
любови и разводи, рождества
и низи от пропаднали надежди,
не ти ли писна всичкото това? –
да чепкаш кукувичите ми прежди,
да бъда с теб на месец по веднъж,
и да переш кирливите ми ризи,
нима съм ти дошъл – единствен мъж,
от всичките световни телевизии,
и в този – адски повторяем, кръг –
Светица от картините на Джото,
да се въртиш край мен като чекрък,
все тъй – недотъкала си платното,
да плискаш светлоструи светлина –
а аз да чезна в сладостна омая.

Защото знам – ти просто си Жена,
с която Бог ще ме приеме в Рая.