Седя и чеша голото си теме –
катрана как да го направя мед?
То, май, че не остана много време?
Кое от тук нататък по-напред?

Да пийна с тати две по триста грама?
Салатка мама пак да нареди?
И в нейната саксийка със циклама
да лейна утре заран три води?

Със своя внук Борис да ида в парка?
Да го изпратя някой ден войник?
Животът ни е къс като цигарка! –
издърпана на спирката за миг.

Във шепата на просяка да пусна
един петак – за Боже, помози?
И – ако римата ми е безвкусна,
да ръсна сол? – от моите сълзи.

Секундите ми – сребърни пъстърви! –
се притаяват в подмола студен.
Пропуснатото няма да се върне.
А идещото – то не е за мен.

На мене, Боже, хич не ми и дреме! –
какво ме чака някой ден отвъд.
Сполай! – за отреденото ми време,
и за това, че следвах Твоя път.

... ТОВА Е ПОЗАТА НА МИСЛЕЩИЯ ЧОВЕК!
"Седя и чеша голото си теме –
катрана как да го направя мед?
То, май, че не остана много време?
Кое от тук нататък по-напред?"
Едно време слушахме лекции при академик проф. Владимир Кирилов Христов, два пъти Лауреат на Дим. награда. По неговите таблици в съавторство с унгареца Тарци Хорнох се пускаха първите спътници. Син на поета и много разсеян! Връзките на обувките му се влачеха по коридора. Като застанеше пред дъската, започваше усилено да си чеше голото теме и извърташе някоя формула - да ти настръхне перчема. Страшилище. Не беше писал от години висока оценка някому. Аз... извинете... получих на неговата "Геодезическа астрономия" първото съвършено число с един минус, защото отговарях без да го имитирам.
Златоструйна ти е поезията, Чу!
П и е р

Човек придобива истинска стойност едва в онзи миг, в който започне да се присмива сам на себе си, Пиер, иначе, ако всеки от нас се вземе насериозно, всички вкупом ще станем твърде смешни! :-)))
Благодаря.
Чу

Много ми допада такава житейска философия:) Поздрави, Капитане!

Обичам простотата, zemela, не простотията, разбира се.
Красивият живот е в простичките неща.
Благодаря.
Чу

Голяма радост сте ми - Чу и Пи :-) с кеф ви чета, момчета :-)

Чу и Пи! :-))))))))))))))))))))
Хе-хе... Прекрасно го рече, Иличе!
Чу

Секундите ми – сребърни пъстърви! –
се притаяват в подмола студен.
Пропуснатото няма да се върне.
А идещото – то не е за мен.

Благодаря, Валюше!
Чу

Баси талантливото писание, благодаеря за удоволствието, Кептън!

Пак ела, Чоски!
Чу

Тук да спре човек, да се покае, да очисти душата си и да продължи по пътя.

Благодаря, Фавне! Още път ни чака.
Чу

Istinsko e, 4u!

Благодаря, чедо!
Чу

Сполай ти, Чу!

Благодаря, Налия!
Светла е вечерта с топлите ти думи.
Чу